Как се извършва измерване на обемното и повърхностното съпротивление на проби от електрическа изолация?

Обемното и повърхностното съпротивление са два основни параметъра на електрическите изолатори.

Обемно съпротивление се отнася за тока, протичащ вътре в изолационния материал под въздействието на постоянно електрическо поле. Винаги се измерва с посредствен метод чрез измерване на обемното съпротивление и като се вземе предвид ефективната повърхност на измервателния електрод и дебелината на пробата. Измервания от този вид не се лесни за изпълнение поради много малките стойности на протичащи токове. Затова, оценявайки обемното съпротивление на материала струва си да се измерят много проби и да се вземе средната стойност от резултатите, особено ако самият материал е с разнородна структура.

Повърхностно съпротивление то се отнася за тока, протичащ в повърхностния слой на материала. Измерва се с посредствен метод, като се измери повърхностното съпротивление и като се вземе предвид ефективната дължина на измервателния електрод и широчината на луфта между електродите. Това е измерване е дотолкова трудно поради факта, че върху повърхностната проводимост оказва влияние околната среда, което е особено видимо при материали с много големи съпротивления.

Препоръчително е измерване на обемното съпротивление с помощта на три електрода: измевателен и защитен от едната страна на диелектика и напреженов от противоположната страна. Аналогично е при повърхностното съпротивление, при което разликата е само в разположението на електродите. Измервателният и напреженовият електрод се намират от една страна на диелектрика, а защитния електрод – от противоположната страна.