УРЕДИ С ЦИФРОВА ДУША

Страна: Romania

Често задавани въпроси

Каква е разликата между измерване на съпротивлението и измерване на съпротивлението на изолацията?

И двете измервания имат за цел да определят съпротивлението. Разликата е във вида на измервания елемент, което се изразява в измервателния обхват.

При съпротивлението на електронни подвъзли стойността е в обхвата от десетични на ома до най-много мегаом [MΩ].

Стойността на съпротивлението на изолацията обаче често се измерва в гигаомове [GΩ].

За да бъде възможно измерването на толкова голямо съпротивление, е необходимо да се използва много по-голямо напрежение за измерване, отколкото при класическите измервания на съпротивлението. Това напрежение обикновено е от обхвата на от 100 VDC до 1000 VDC и не е подходящо за измерване на подвъзли, тъй като би могло да ги повреди.

Разбира се, фактът на генериране на такова високо напрежение в малко устройство налага допълнителни изисквания, свързани с изграждането на измервателното устройство и безопасността на употребата му.

Какви са причините за появата на пренапрежения и основните им видове?

Пренапреженията в електрическите инсталации се делят на две групи:

  • вътрешни пренапрежения,
  • външни пренапрежения.

Това групиране е извършено въз основа на причините, поради които пренапреженията се появяват.

Вътрешните пренапрежения се появяват вътре в електрическите инсталации, например в резултата на превключване на токове, авария или внезапна промяна на натоварването. Вътрешните пренапрежения могат да се разделят на:

  • пренапрежения при превключване, възникващи при включване и изключване на ненатоварени линии, както и при автоматичното отстраняване на къси съединения;
  • временни пренапрежения, които се появяват при внезапни промени на натоварването;
  • пренапрежения от късо съединение, при късо съединение със заземяване;
  • резонансни пренапрежения.

Втората група обхваща атмосферните пренапрежения, които се причинени от атмосферни фактори, а на практика – от мълнии. Те се групират според разстоянието до инсталацията. Най-силни са пренапреженията, възникнали от директна мълния в електрическата мрежа, а на второ място тези, причинени от удар на мълния в близост до електрическата мрежа. По-малко значение имат мълниите в атмосферата, между облаците, които разбира се, колкото са по-близо до мрежата, толкова са по-силни. Атмосферните пренапрежения могат да бъдат причинени и от радиовълни.

Пренапреженията могат да се групират и въз основа на продължителността им и могат да бъдат импулсни или продължителни.

Как се извършва измерване на обемното и повърхностното съпротивление на проби от електрическа изолация?

Обемното и повърхностното съпротивление са два основни параметъра на електрическите изолатори.

Обемно съпротивление се отнася за тока, протичащ вътре в изолационния материал под въздействието на постоянно електрическо поле. Винаги се измерва с посредствен метод чрез измерване на обемното съпротивление и като се вземе предвид ефективната повърхност на измервателния електрод и дебелината на пробата. Измервания от този вид не се лесни за изпълнение поради много малките стойности на протичащи токове. Затова, оценявайки обемното съпротивление на материала струва си да се измерят много проби и да се вземе средната стойност от резултатите, особено ако самият материал е с разнородна структура.

Повърхностно съпротивление то се отнася за тока, протичащ в повърхностния слой на материала. Измерва се с посредствен метод, като се измери повърхностното съпротивление и като се вземе предвид ефективната дължина на измервателния електрод и широчината на луфта между електродите. Това е измерване е дотолкова трудно поради факта, че върху повърхностната проводимост оказва влияние околната среда, което е особено видимо при материали с много големи съпротивления.


Препоръчително е измерване на обемното съпротивление с помощта на три електрода: измевателен и защитен от едната страна на диелектика и напреженов от противоположната страна. Аналогично е при повърхностното съпротивление, при което разликата е само в разположението на електродите. Измервателният и напреженовият електрод се намират от една страна на диелектрика, а защитния електрод – от противоположната страна.

Каква е разликата между обикновеният и преносимият осцилоскоп?

Функциите на обикновения и преносимия (handheld) осцилоскоп са подобни с тази разлика, че във версията handheld често има отделни изходи, предназначени за извършване на измервания, типични за мултимер.

Обикновеният осцилоскоп обикновено се използва върху бюрото в лабораторията.

Пренсимият осцилоскоп:

  • може да бъде държан или поставен във вертикално положение,
  • е по-лек и заема по-малко място, макар че неговите параметри не са по-лоши от най-добрите осцилоскопи.
  • може да бъде захранван с батерии или с акумулатор,
  • улеснява мониторирането на работата на големи, стационарни машини и на труднодостъпни места.

На пазара може да се срещнат дори 4-канални преносими осцилоскопи, чиято цена често надвишава цената на обикновен осцилоскоп със сходни параметри.

Корпусите с клас на защита IP67 гарантират ли водоустойчивост?

Клас на защита IP67 гарантира устойчивост на потапяне на уреда във вода. Такава ситуация може да се случи дори при нормална употреба на уреда. Това обаче не означава, че уредът може непрекъснато да се използва под вода или да се мие с вода под налягане. Клас IP67 позволява потапяне на малки устройства на дълбочина до 1 m, но не за по-дълго от половин час.

Ако даденият продукт ще бъде използван под вода непрекъснато, трябва да потърсите уред с клас на защита IP68. Неговите ограничения трябва да бъдат определени индивидуално от производителя.

При необходимост от използване на миене под налягане си струва да ползвате устройства с клас на защита например IP66K или IP69K. В първия случай устойчивостта обхваща само краткотрайно потапяне във вода.

Трябва да отбележим, че означението IP67 гарантира пълна прахоустойчивост на продукта.

За какво се използва функцията промяна на честотата (sweep) в генератора?

Функцията промяна на честотата позволява генериране на сигнали с определени параметри. Един от тези параметри – честотата –периодично се променя.

Потребителят определя:

  • формата на генерирания сигнал (напр. синусоиден, правоъгълен),
  • амплитудата на сигнала
  • и допълнителните параметри, като например коефициент на запълване.

След това определя, по какъв начин да се променя честотата на сигнала.

Избира:

  • гранични честоти и време за пълния цикъл на почистване,
  • посока (например растящ или растящо-намаляващ)
  • и начин на нарастване на честотата (например линейно, логаритмично).

Полученият по този начин сигнал е полезен предимно за изпитване на честотните характеристики на уредите и подвъзлите. Освен това може да се използва за модулация на други устройства, за които честотата на сигнала представлява информация за начина на тяхното действие.

От какво зависи температурата на точката на оросяване?

Температурата на точката на оросяване определя, колко трябва да се охлади повърхността, намираща се в пространство с въздух, за да започне кондензация на вода.

Точката на оросяване зависи предимно от:

  • относителната влажност на въздуха на околната среда (RH)
  • и от неговата температура (T).

Това явление се появява толкова по-лесно, колкото относителната влажност на въздуха е по-висока.

Това означава, че за висока относителна влажност на въздуха температурата на точката на оросяване е висока (разликата между нея и действителната температура е малка).

Точката на оросяване зависи право пропорционално от температурата на околната среда, което е резултат от влиянието на влажността върху разликата на температурите на околната среда и на точката на оросяване.

Примерни стойности на точката на оросяване (DP)

Температура на околната среда Относителна влажност Повърхностна температура
AT [°C] RH [%] DP [°C]
20 65 13,7
23 67 16,5
20 68 13
24 60 16,5
18 65 12
22 55 12

 

Струва си да отбележим, че температурата на точката на оросяване зависи от налягането в пространството (колкото по-високо налягане, толкова по-ниска точка на оросяване), но в повечето ситуации на практика е достатъчно да се вземе предвид температурата и влажността на въздуха, които сами по себе си включват зависимостта от налягането.


Прочетете също:

Какво да направим, когато в пирометъра няма възможност за регулиране на коефициента на излъчване?

Коефициентът на излъчване може да приема стойности от 0 до 1.

В пирометрите, при които този коефициент не може ръчно да бъде зададен обикновено е записан в паметта на устройството с постоянна стойност 0,95. Тази стойност съответства на много от типично изпитваните материали.

Проблемът се появява в случай, когато материалите са много гладки като например полирани метали, чиито коефициент на излъчване е със стойност под 0,1.

За измерване на температурата на такива обекти е полезно да се купи пирометър с възможност за ръчно въвеждане на коефициента. Ако това е невъзможно, можете да използвате допълнителни начини за подобряване на точността на измерването на температурата:

  • използване на специални пирометрични изолационни ленти с известен коефициент на излъчване, които може да се залепят върху обекта за измерване. Лентата бързо ще приеме температурата на обекта, а нейното излъчване съответства на коефициента, записан в паметта на дадения пирометър.
  • самостоятелно определяне на грешките на измерване за различните температури, в обхвата, интересуващ потребителя. Сравнението на показанията на пирометъра с показанията на контактния термометър ще позволи изчисляване на измерванията на пирометъра на стойности, които повече отговарят на действителността.

Двата метода могат да се използват също така за повърхности с неизвестен коефициент на излъчване.

Какви критерии трябва да изпълнява доброто осветление?

Действащите разпоредби определят изискванията относно осветлението на различните помещения. При оценяване на изкуственото осветление се вземат предвид следните фактори:

  • интензивност,
  • равномерност,
  • възможност за ослепяване и разпределение на яркостта,
  • пулсации на светлината и цветопредаване,
  • способност на осветлението за образуване на сенки.

Европейските стандарти определят конкретнaта стойности на интензивността на осветлението за различните видове помещения. Например училищните стаи в училищата трябва да бъдат с интензитет на осветлението от ниво 300 lx, лабораториите от ниво от 500 lx до 1000 lx, а операционните зали над 1000 lx. Измерванията се извършват с помощта на луксметри върху работната повърхност в равномерно разположени точки – обикновено на всеки 1 m.

Твърде високите разлики в човешкото поле на виждане могат да причинят така нареченото ослепяване, което затруднява разпознаването на предметите. Проблем могат да представляват също така пулсациите на светлината, които предизвикват стробоскопичен ефект.

Важно е също така цветопредаването. Типичното осветление с нажежаема жичка е топло и по-естествено за човешкото око, докато светлината на компактните лампи обикновено е студена. В случай на диодно осветление – много зависи от вида на използваните LED диоди.

Доброто универсално осветление на помещенията трябва да базира на източник на светлина, излъчващ лъчи във видимия спектър възможно най-близки до слънчевата светлина.

Възможността на светлината за образуване на сенки показва, колко концентриран е снопът на светлина и поради това се образуват сенки.


Прочетете също така: